Български
Surah Al-Fajr ( The Dawn ) - Aya count 30
وَالْفَجْرِ
( 1 ) 
Кълна се в зората
وَلَيَالٍ عَشْرٍ
( 2 ) и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж],
وَالشَّفْعِ وَالْوَتْرِ
( 3 ) и в четното, и в нечетното,
وَاللَّيْلِ إِذَا يَسْرِ
( 4 ) и в нощта, когато отминава!
هَلْ فِي ذَٰلِكَ قَسَمٌ لِّذِي حِجْرٍ
( 5 ) Нима в това няма клетва за разумния?
أَلَمْ تَرَ كَيْفَ فَعَلَ رَبُّكَ بِعَادٍ
( 6 ) Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите
إِرَمَ ذَاتِ الْعِمَادِ
( 7 ) и с ирамитите, имащи високи постройки,
الَّتِي لَمْ يُخْلَقْ مِثْلُهَا فِي الْبِلَادِ
( 8 ) подобни на които не бяха сътворени по земите,
وَثَمُودَ الَّذِينَ جَابُوا الصَّخْرَ بِالْوَادِ
( 9 ) и със самудяните, които изсичаха скалите в долината,
وَفِرْعَوْنَ ذِي الْأَوْتَادِ
( 10 ) и с Фараона, владетеля на войските,
الَّذِينَ طَغَوْا فِي الْبِلَادِ
( 11 ) които безчинстваха из селищата
فَأَكْثَرُوا فِيهَا الْفَسَادَ
( 12 ) и множаха в тях развалата?
فَصَبَّ عَلَيْهِمْ رَبُّكَ سَوْطَ عَذَابٍ
( 13 ) Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението.
إِنَّ رَبَّكَ لَبِالْمِرْصَادِ
( 14 ) Твоят Господ надзирава.
فَأَمَّا الْإِنسَانُ إِذَا مَا ابْتَلَاهُ رَبُّهُ فَأَكْرَمَهُ وَنَعَّمَهُ فَيَقُولُ رَبِّي أَكْرَمَنِ
( 15 ) И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.”
وَأَمَّا إِذَا مَا ابْتَلَاهُ فَقَدَرَ عَلَيْهِ رِزْقَهُ فَيَقُولُ رَبِّي أَهَانَنِ
( 16 ) А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.”
كَلَّا ۖ بَل لَّا تُكْرِمُونَ الْيَتِيمَ
( 17 ) Ала не! Вие не почитате сирака
وَلَا تَحَاضُّونَ عَلَىٰ طَعَامِ الْمِسْكِينِ
( 18 ) и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се,
وَتَأْكُلُونَ التُّرَاثَ أَكْلًا لَّمًّا
( 19 ) и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия.
وَتُحِبُّونَ الْمَالَ حُبًّا جَمًّا
( 20 ) И обичате богатството с голяма любов.
كَلَّا إِذَا دُكَّتِ الْأَرْضُ دَكًّا دَكًّا
( 21 ) Ала не! Когато земята бъде стрита на прах
وَجَاءَ رَبُّكَ وَالْمَلَكُ صَفًّا صَفًّا
( 22 ) и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели,
وَجِيءَ يَوْمَئِذٍ بِجَهَنَّمَ ۚ يَوْمَئِذٍ يَتَذَكَّرُ الْإِنسَانُ وَأَنَّىٰ لَهُ الذِّكْرَىٰ
( 23 ) и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето?
يَقُولُ يَا لَيْتَنِي قَدَّمْتُ لِحَيَاتِي
( 24 ) Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!”
فَيَوْمَئِذٍ لَّا يُعَذِّبُ عَذَابَهُ أَحَدٌ
( 25 ) В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва,
وَلَا يُوثِقُ وَثَاقَهُ أَحَدٌ
( 26 ) и никой друг не ще оковава, както Той оковава.
يَا أَيَّتُهَا النَّفْسُ الْمُطْمَئِنَّةُ
( 27 ) О, душа успокоена,
ارْجِعِي إِلَىٰ رَبِّكِ رَاضِيَةً مَّرْضِيَّةً
( 28 ) завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!
فَادْخُلِي فِي عِبَادِي
( 29 ) Влез сред Моите раби,
وَادْخُلِي جَنَّتِي
( 30 ) влез в Моя Рай!
