Български
Surah Ash-Shuara ( The Poets ) - Aya count 227
طسم
( 1 ) 
Та. Син. Мим.
تِلْكَ آيَاتُ الْكِتَابِ الْمُبِينِ
( 2 ) Тези са знаменията на ясната Книга.
لَعَلَّكَ بَاخِعٌ نَّفْسَكَ أَلَّا يَكُونُوا مُؤْمِنِينَ
( 3 ) Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!
إِن نَّشَأْ نُنَزِّلْ عَلَيْهِم مِّنَ السَّمَاءِ آيَةً فَظَلَّتْ أَعْنَاقُهُمْ لَهَا خَاضِعِينَ
( 4 ) Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.
وَمَا يَأْتِيهِم مِّن ذِكْرٍ مِّنَ الرَّحْمَٰنِ مُحْدَثٍ إِلَّا كَانُوا عَنْهُ مُعْرِضِينَ
( 5 ) И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него.
فَقَدْ كَذَّبُوا فَسَيَأْتِيهِمْ أَنبَاءُ مَا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُونَ
( 6 ) Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха.
أَوَلَمْ يَرَوْا إِلَى الْأَرْضِ كَمْ أَنبَتْنَا فِيهَا مِن كُلِّ زَوْجٍ كَرِيمٍ
( 7 ) И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ
( 8 ) В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи.
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ
( 9 ) Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
وَإِذْ نَادَىٰ رَبُّكَ مُوسَىٰ أَنِ ائْتِ الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ
( 10 ) И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората-угнетители,
قَوْمَ فِرْعَوْنَ ۚ أَلَا يَتَّقُونَ
( 11 ) хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”, -
قَالَ رَبِّ إِنِّي أَخَافُ أَن يُكَذِّبُونِ
( 12 ) каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец
وَيَضِيقُ صَدْرِي وَلَا يَنطَلِقُ لِسَانِي فَأَرْسِلْ إِلَىٰ هَارُونَ
( 13 ) и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун!
وَلَهُمْ عَلَيَّ ذَنبٌ فَأَخَافُ أَن يَقْتُلُونِ
( 14 ) И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”
قَالَ كَلَّا ۖ فَاذْهَبَا بِآيَاتِنَا ۖ إِنَّا مَعَكُم مُّسْتَمِعُونَ
( 15 ) Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас - чуващи.
فَأْتِيَا فِرْعَوْنَ فَقُولَا إِنَّا رَسُولُ رَبِّ الْعَالَمِينَ
( 16 ) Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете.
أَنْ أَرْسِلْ مَعَنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ
( 17 ) Пусни с нас синовете на Исраил!”
قَالَ أَلَمْ نُرَبِّكَ فِينَا وَلِيدًا وَلَبِثْتَ فِينَا مِنْ عُمُرِكَ سِنِينَ
( 18 ) Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си?
وَفَعَلْتَ فَعْلَتَكَ الَّتِي فَعَلْتَ وَأَنتَ مِنَ الْكَافِرِينَ
( 19 ) И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.”
قَالَ فَعَلْتُهَا إِذًا وَأَنَا مِنَ الضَّالِّينَ
( 20 ) Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените.
فَفَرَرْتُ مِنكُمْ لَمَّا خِفْتُكُمْ فَوَهَبَ لِي رَبِّي حُكْمًا وَجَعَلَنِي مِنَ الْمُرْسَلِينَ
( 21 ) И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците.
وَتِلْكَ نِعْمَةٌ تَمُنُّهَا عَلَيَّ أَنْ عَبَّدتَّ بَنِي إِسْرَائِيلَ
( 22 ) И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?”
قَالَ فِرْعَوْنُ وَمَا رَبُّ الْعَالَمِينَ
( 23 ) Рече Фараонът: “А какво е Господът на световете?”
قَالَ رَبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ إِن كُنتُم مُّوقِنِينَ
( 24 ) Каза: “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”
قَالَ لِمَنْ حَوْلَهُ أَلَا تَسْتَمِعُونَ
( 25 ) Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?”
قَالَ رَبُّكُمْ وَرَبُّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ
( 26 ) Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господът на древните ви предци...”
قَالَ إِنَّ رَسُولَكُمُ الَّذِي أُرْسِلَ إِلَيْكُمْ لَمَجْنُونٌ
( 27 ) Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”
قَالَ رَبُّ الْمَشْرِقِ وَالْمَغْرِبِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ إِن كُنتُمْ تَعْقِلُونَ
( 28 ) Каза [Муса]: “Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”
قَالَ لَئِنِ اتَّخَذْتَ إِلَٰهًا غَيْرِي لَأَجْعَلَنَّكَ مِنَ الْمَسْجُونِينَ
( 29 ) Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”
قَالَ أَوَلَوْ جِئْتُكَ بِشَيْءٍ مُّبِينٍ
( 30 ) Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?”
قَالَ فَأْتِ بِهِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ
( 31 ) Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!”
فَأَلْقَىٰ عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ ثُعْبَانٌ مُّبِينٌ
( 32 ) И метна Муса тоягата си, и ето я - явна змия!
وَنَزَعَ يَدَهُ فَإِذَا هِيَ بَيْضَاءُ لِلنَّاظِرِينَ
( 33 ) И извади ръката си, и ето я - сияйнобяла за гледащите!
قَالَ لِلْمَلَإِ حَوْلَهُ إِنَّ هَٰذَا لَسَاحِرٌ عَلِيمٌ
( 34 ) Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник.
يُرِيدُ أَن يُخْرِجَكُم مِّنْ أَرْضِكُم بِسِحْرِهِ فَمَاذَا تَأْمُرُونَ
( 35 ) Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”
قَالُوا أَرْجِهْ وَأَخَاهُ وَابْعَثْ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ
( 36 ) Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,
يَأْتُوكَ بِكُلِّ سَحَّارٍ عَلِيمٍ
( 37 ) да ти доведат всички вещи магьосници!”
فَجُمِعَ السَّحَرَةُ لِمِيقَاتِ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ
( 38 ) И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.
وَقِيلَ لِلنَّاسِ هَلْ أَنتُم مُّجْتَمِعُونَ
( 39 ) И се рече на хората: “Събрахте ли се?”
لَعَلَّنَا نَتَّبِعُ السَّحَرَةَ إِن كَانُوا هُمُ الْغَالِبِينَ
( 40 ) [Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”
فَلَمَّا جَاءَ السَّحَرَةُ قَالُوا لِفِرْعَوْنَ أَئِنَّ لَنَا لَأَجْرًا إِن كُنَّا نَحْنُ الْغَالِبِينَ
( 41 ) И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?”
قَالَ نَعَمْ وَإِنَّكُمْ إِذًا لَّمِنَ الْمُقَرَّبِينَ
( 42 ) Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”
قَالَ لَهُم مُّوسَىٰ أَلْقُوا مَا أَنتُم مُّلْقُونَ
( 43 ) Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!”
فَأَلْقَوْا حِبَالَهُمْ وَعِصِيَّهُمْ وَقَالُوا بِعِزَّةِ فِرْعَوْنَ إِنَّا لَنَحْنُ الْغَالِبُونَ
( 44 ) И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”
فَأَلْقَىٰ مُوسَىٰ عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ تَلْقَفُ مَا يَأْفِكُونَ
( 45 ) И Муса метна своята тояга, и ето я - поглъща онова, с което измамват!
فَأُلْقِيَ السَّحَرَةُ سَاجِدِينَ
( 46 ) Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.
قَالُوا آمَنَّا بِرَبِّ الْعَالَمِينَ
( 47 ) Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете,
رَبِّ مُوسَىٰ وَهَارُونَ
( 48 ) Господа на Муса и Харун!”
قَالَ آمَنتُمْ لَهُ قَبْلَ أَنْ آذَنَ لَكُمْ ۖ إِنَّهُ لَكَبِيرُكُمُ الَّذِي عَلَّمَكُمُ السِّحْرَ فَلَسَوْفَ تَعْلَمُونَ ۚ لَأُقَطِّعَنَّ أَيْدِيَكُمْ وَأَرْجُلَكُم مِّنْ خِلَافٍ وَلَأُصَلِّبَنَّكُمْ أَجْمَعِينَ
( 49 ) Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”
قَالُوا لَا ضَيْرَ ۖ إِنَّا إِلَىٰ رَبِّنَا مُنقَلِبُونَ
( 50 ) Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем.
إِنَّا نَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لَنَا رَبُّنَا خَطَايَانَا أَن كُنَّا أَوَّلَ الْمُؤْمِنِينَ
( 51 ) Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.”
وَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنْ أَسْرِ بِعِبَادِي إِنَّكُم مُّتَّبَعُونَ
( 52 ) И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”
فَأَرْسَلَ فِرْعَوْنُ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ
( 53 ) И изпрати Фараонът събирачи в градовете:
إِنَّ هَٰؤُلَاءِ لَشِرْذِمَةٌ قَلِيلُونَ
( 54 ) “Тези [синове на Исраил] са малко хора.
وَإِنَّهُمْ لَنَا لَغَائِظُونَ
( 55 ) Те ни разгневяват,
وَإِنَّا لَجَمِيعٌ حَاذِرُونَ
( 56 ) но ние всички сме бдителни.”
فَأَخْرَجْنَاهُم مِّن جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ
( 57 ) И така Ние ги пропъдихме от градини и извори,
وَكُنُوزٍ وَمَقَامٍ كَرِيمٍ
( 58 ) и от съкровища, и от знатно място.
كَذَٰلِكَ وَأَوْرَثْنَاهَا بَنِي إِسْرَائِيلَ
( 59 ) Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.
فَأَتْبَعُوهُم مُّشْرِقِينَ
( 60 ) И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].
فَلَمَّا تَرَاءَى الْجَمْعَانِ قَالَ أَصْحَابُ مُوسَىٰ إِنَّا لَمُدْرَكُونَ
( 61 ) И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.”
قَالَ كَلَّا ۖ إِنَّ مَعِيَ رَبِّي سَيَهْدِينِ
( 62 ) Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”
فَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنِ اضْرِب بِّعَصَاكَ الْبَحْرَ ۖ فَانفَلَقَ فَكَانَ كُلُّ فِرْقٍ كَالطَّوْدِ الْعَظِيمِ
( 63 ) И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина.
وَأَزْلَفْنَا ثَمَّ الْآخَرِينَ
( 64 ) И сторихме там другите да се приближат.
وَأَنجَيْنَا مُوسَىٰ وَمَن مَّعَهُ أَجْمَعِينَ
( 65 ) И спасихме Муса и всички, които бяха с него.
ثُمَّ أَغْرَقْنَا الْآخَرِينَ
( 66 ) После издавихме другите.
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ
( 67 ) В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ
( 68 ) Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
وَاتْلُ عَلَيْهِمْ نَبَأَ إِبْرَاهِيمَ
( 69 ) Прочети им вестта за Ибрахим!
إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ مَا تَعْبُدُونَ
( 70 ) Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”,
قَالُوا نَعْبُدُ أَصْنَامًا فَنَظَلُّ لَهَا عَاكِفِينَ
( 71 ) рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.”
قَالَ هَلْ يَسْمَعُونَكُمْ إِذْ تَدْعُونَ
( 72 ) Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете,
أَوْ يَنفَعُونَكُمْ أَوْ يَضُرُّونَ
( 73 ) или ви помагат, или вредят?”
قَالُوا بَلْ وَجَدْنَا آبَاءَنَا كَذَٰلِكَ يَفْعَلُونَ
( 74 ) Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.”
قَالَ أَفَرَأَيْتُم مَّا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ
( 75 ) Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили,
أَنتُمْ وَآبَاؤُكُمُ الْأَقْدَمُونَ
( 76 ) вие и древните ви предци?
فَإِنَّهُمْ عَدُوٌّ لِّي إِلَّا رَبَّ الْعَالَمِينَ
( 77 ) Те са мои врагове, а не Господът на световете,
الَّذِي خَلَقَنِي فَهُوَ يَهْدِينِ
( 78 ) Който ме е сътворил и ме напътва,
وَالَّذِي هُوَ يُطْعِمُنِي وَيَسْقِينِ
( 79 ) и Който ме храни, и ми дава да пия,
وَإِذَا مَرِضْتُ فَهُوَ يَشْفِينِ
( 80 ) и ако се разболея, Той ме изцелява,
وَالَّذِي يُمِيتُنِي ثُمَّ يُحْيِينِ
( 81 ) и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,
وَالَّذِي أَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لِي خَطِيئَتِي يَوْمَ الدِّينِ
( 82 ) и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.
رَبِّ هَبْ لِي حُكْمًا وَأَلْحِقْنِي بِالصَّالِحِينَ
( 83 ) Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!
وَاجْعَل لِّي لِسَانَ صِدْقٍ فِي الْآخِرِينَ
( 84 ) И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения],
وَاجْعَلْنِي مِن وَرَثَةِ جَنَّةِ النَّعِيمِ
( 85 ) и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай!
وَاغْفِرْ لِأَبِي إِنَّهُ كَانَ مِنَ الضَّالِّينَ
( 86 ) И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.
وَلَا تُخْزِنِي يَوْمَ يُبْعَثُونَ
( 87 ) И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени,
يَوْمَ لَا يَنفَعُ مَالٌ وَلَا بَنُونَ
( 88 ) в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,
إِلَّا مَنْ أَتَى اللَّهَ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ
( 89 ) освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”
وَأُزْلِفَتِ الْجَنَّةُ لِلْمُتَّقِينَ
( 90 ) И Раят ще бъде приближен за богобоязливите.
وَبُرِّزَتِ الْجَحِيمُ لِلْغَاوِينَ
( 91 ) И Адът ще бъде показан на заблудените.
وَقِيلَ لَهُمْ أَيْنَ مَا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ
( 92 ) И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили
مِن دُونِ اللَّهِ هَلْ يَنصُرُونَكُمْ أَوْ يَنتَصِرُونَ
( 93 ) вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат?
فَكُبْكِبُوا فِيهَا هُمْ وَالْغَاوُونَ
( 94 ) Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,
وَجُنُودُ إِبْلِيسَ أَجْمَعُونَ
( 95 ) и войските на Иблис - всичките.
قَالُوا وَهُمْ فِيهَا يَخْتَصِمُونَ
( 96 ) Ще рекат, карайки се там:
تَاللَّهِ إِن كُنَّا لَفِي ضَلَالٍ مُّبِينٍ
( 97 ) “Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,
إِذْ نُسَوِّيكُم بِرَبِّ الْعَالَمِينَ
( 98 ) когато вас приравнявахме с Господа на световете.
وَمَا أَضَلَّنَا إِلَّا الْمُجْرِمُونَ
( 99 ) И ни заблудиха не други, а престъпниците.
فَمَا لَنَا مِن شَافِعِينَ
( 100 ) Сега нямаме нито застъпници,
وَلَا صَدِيقٍ حَمِيمٍ
( 101 ) нито близък приятел.
فَلَوْ أَنَّ لَنَا كَرَّةً فَنَكُونَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ
( 102 ) Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.”
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ
( 103 ) В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ
( 104 ) Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
كَذَّبَتْ قَوْمُ نُوحٍ الْمُرْسَلِينَ
( 105 ) Народът на Нух взе пратениците за лъжци.
إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ نُوحٌ أَلَا تَتَّقُونَ
( 106 ) Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите?
إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ
( 107 ) Аз съм доверен пратеник за вас,
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ
( 108 ) затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ
( 109 ) И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете,
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ
( 110 ) затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, -
قَالُوا أَنُؤْمِنُ لَكَ وَاتَّبَعَكَ الْأَرْذَلُونَ
( 111 ) казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?”
قَالَ وَمَا عِلْمِي بِمَا كَانُوا يَعْمَلُونَ
( 112 ) Каза: “Но знам ли аз какво са вършили?
إِنْ حِسَابُهُمْ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّي ۖ لَوْ تَشْعُرُونَ
( 113 ) Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате.
وَمَا أَنَا بِطَارِدِ الْمُؤْمِنِينَ
( 114 ) Аз не ще прогонвам вярващите.
إِنْ أَنَا إِلَّا نَذِيرٌ مُّبِينٌ
( 115 ) Аз съм само явен предупредител.”
قَالُوا لَئِن لَّمْ تَنتَهِ يَا نُوحُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمَرْجُومِينَ
( 116 ) Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит с камъни.”
قَالَ رَبِّ إِنَّ قَوْمِي كَذَّبُونِ
( 117 ) Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец.
فَافْتَحْ بَيْنِي وَبَيْنَهُمْ فَتْحًا وَنَجِّنِي وَمَن مَّعِيَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ
( 118 ) Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!”
فَأَنجَيْنَاهُ وَمَن مَّعَهُ فِي الْفُلْكِ الْمَشْحُونِ
( 119 ) И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег.
ثُمَّ أَغْرَقْنَا بَعْدُ الْبَاقِينَ
( 120 ) Сетне издавихме останалите.
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ
( 121 ) В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ
( 122 ) Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
كَذَّبَتْ عَادٌ الْمُرْسَلِينَ
( 123 ) И адитите взеха пратениците за лъжци.
إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ هُودٌ أَلَا تَتَّقُونَ
( 124 ) Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите?
إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ
( 125 ) Аз съм доверен пратеник за вас,
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ
( 126 ) затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ
( 127 ) И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
أَتَبْنُونَ بِكُلِّ رِيعٍ آيَةً تَعْبَثُونَ
( 128 ) Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление?
وَتَتَّخِذُونَ مَصَانِعَ لَعَلَّكُمْ تَخْلُدُونَ
( 129 ) И правите дворци, сякаш ще векувате.
وَإِذَا بَطَشْتُم بَطَشْتُمْ جَبَّارِينَ
( 130 ) И ако прилагате сила, прилагате я като тирани.
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ
( 131 ) Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
وَاتَّقُوا الَّذِي أَمَدَّكُم بِمَا تَعْلَمُونَ
( 132 ) И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание,
أَمَدَّكُم بِأَنْعَامٍ وَبَنِينَ
( 133 ) и ви е дал добитък и синове,
وَجَنَّاتٍ وَعُيُونٍ
( 134 ) и градини, и извори!
إِنِّي أَخَافُ عَلَيْكُمْ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ
( 135 ) Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”
قَالُوا سَوَاءٌ عَلَيْنَا أَوَعَظْتَ أَمْ لَمْ تَكُن مِّنَ الْوَاعِظِينَ
( 136 ) Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците.
إِنْ هَٰذَا إِلَّا خُلُقُ الْأَوَّلِينَ
( 137 ) Това са само обичаите на предците.
وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ
( 138 ) И не ще бъдем измъчвани.”
فَكَذَّبُوهُ فَأَهْلَكْنَاهُمْ ۗ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ
( 139 ) И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ
( 140 ) Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
كَذَّبَتْ ثَمُودُ الْمُرْسَلِينَ
( 141 ) И самудяните взеха пратениците за лъжци.
إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ صَالِحٌ أَلَا تَتَّقُونَ
( 142 ) Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите?
إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ
( 143 ) Аз съм доверен пратеник за вас,
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ
( 144 ) затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ
( 145 ) И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
أَتُتْرَكُونَ فِي مَا هَاهُنَا آمِنِينَ
( 146 ) Нима ще бъдете оставени тук в сигурност -
فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ
( 147 ) сред градини и извори,
وَزُرُوعٍ وَنَخْلٍ طَلْعُهَا هَضِيمٌ
( 148 ) и насаждения, и палми с узрял плод,
وَتَنْحِتُونَ مِنَ الْجِبَالِ بُيُوتًا فَارِهِينَ
( 149 ) и да изсичате умело в планините домове?
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ
( 150 ) Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
وَلَا تُطِيعُوا أَمْرَ الْمُسْرِفِينَ
( 151 ) И не слушайте повелята на престъпващите,
الَّذِينَ يُفْسِدُونَ فِي الْأَرْضِ وَلَا يُصْلِحُونَ
( 152 ) които рушат по земята и не поправят!”
قَالُوا إِنَّمَا أَنتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ
( 153 ) Казаха: “Ти си само омагьосан.
مَا أَنتَ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا فَأْتِ بِآيَةٍ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ
( 154 ) Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”
قَالَ هَٰذِهِ نَاقَةٌ لَّهَا شِرْبٌ وَلَكُمْ شِرْبُ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ
( 155 ) Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг.
وَلَا تَمَسُّوهَا بِسُوءٍ فَيَأْخُذَكُمْ عَذَابُ يَوْمٍ عَظِيمٍ
( 156 ) И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”
فَعَقَرُوهَا فَأَصْبَحُوا نَادِمِينَ
( 157 ) Но я заклаха, после съжаляваха.
فَأَخَذَهُمُ الْعَذَابُ ۗ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ
( 158 ) И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ
( 159 ) Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
كَذَّبَتْ قَوْمُ لُوطٍ الْمُرْسَلِينَ
( 160 ) И народът на Лут взе пратениците за лъжци.
إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ لُوطٌ أَلَا تَتَّقُونَ
( 161 ) Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите?
إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ
( 162 ) Аз съм доверен пратеник за вас,
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ
( 163 ) затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ
( 164 ) И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
أَتَأْتُونَ الذُّكْرَانَ مِنَ الْعَالَمِينَ
( 165 ) Нима ходите при мъжете от хората,
وَتَذَرُونَ مَا خَلَقَ لَكُمْ رَبُّكُم مِّنْ أَزْوَاجِكُم ۚ بَلْ أَنتُمْ قَوْمٌ عَادُونَ
( 166 ) а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворил за вас? Да, вие сте престъпващи хора.”
قَالُوا لَئِن لَّمْ تَنتَهِ يَا لُوطُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمُخْرَجِينَ
( 167 ) Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!”
قَالَ إِنِّي لِعَمَلِكُم مِّنَ الْقَالِينَ
( 168 ) Каза: “Аз мразя вашето деяние.
رَبِّ نَجِّنِي وَأَهْلِي مِمَّا يَعْمَلُونَ
( 169 ) Господи, спаси мен и моето семейство от това, което вършат!”
فَنَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ أَجْمَعِينَ
( 170 ) И спасихме него и семейството му - всички,
إِلَّا عَجُوزًا فِي الْغَابِرِينَ
( 171 ) освен една старица сред останалите.
ثُمَّ دَمَّرْنَا الْآخَرِينَ
( 172 ) После унищожихме другите.
وَأَمْطَرْنَا عَلَيْهِم مَّطَرًا ۖ فَسَاءَ مَطَرُ الْمُنذَرِينَ
( 173 ) И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни].
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ
( 174 ) И колко лош бе дъждът за предупредените!
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ
( 175 ) Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
كَذَّبَ أَصْحَابُ الْأَيْكَةِ الْمُرْسَلِينَ
( 176 ) И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци.
إِذْ قَالَ لَهُمْ شُعَيْبٌ أَلَا تَتَّقُونَ
( 177 ) Шуайб им каза: “Не се ли боите?
إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ
( 178 ) Аз съм доверен пратеник за вас,
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ
( 179 ) затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ
( 180 ) И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
أَوْفُوا الْكَيْلَ وَلَا تَكُونُوا مِنَ الْمُخْسِرِينَ
( 181 ) И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите!
وَزِنُوا بِالْقِسْطَاسِ الْمُسْتَقِيمِ
( 182 ) И претегляйте с точни везни!
وَلَا تَبْخَسُوا النَّاسَ أَشْيَاءَهُمْ وَلَا تَعْثَوْا فِي الْأَرْضِ مُفْسِدِينَ
( 183 ) И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки!
وَاتَّقُوا الَّذِي خَلَقَكُمْ وَالْجِبِلَّةَ الْأَوَّلِينَ
( 184 ) И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!”
قَالُوا إِنَّمَا أَنتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ
( 185 ) Казаха: “Ти си само омагьосан.
وَمَا أَنتَ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا وَإِن نَّظُنُّكَ لَمِنَ الْكَاذِبِينَ
( 186 ) Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец.
فَأَسْقِطْ عَلَيْنَا كِسَفًا مِّنَ السَّمَاءِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ
( 187 ) Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!”
قَالَ رَبِّي أَعْلَمُ بِمَا تَعْمَلُونَ
( 188 ) Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.”
فَكَذَّبُوهُ فَأَخَذَهُمْ عَذَابُ يَوْمِ الظُّلَّةِ ۚ إِنَّهُ كَانَ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ
( 189 ) И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия ден.
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ
( 190 ) В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ
( 191 ) Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
وَإِنَّهُ لَتَنزِيلُ رَبِّ الْعَالَمِينَ
( 192 ) Този [Коран] е низпослан от Господа на световете.
نَزَلَ بِهِ الرُّوحُ الْأَمِينُ
( 193 ) Спусна го довереният Дух [Джибрил]
عَلَىٰ قَلْبِكَ لِتَكُونَ مِنَ الْمُنذِرِينَ
( 194 ) в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите
بِلِسَانٍ عَرَبِيٍّ مُّبِينٍ
( 195 ) на ясен арабски език.
وَإِنَّهُ لَفِي زُبُرِ الْأَوَّلِينَ
( 196 ) Той е [споменат] в писанията на предците.
أَوَلَمْ يَكُن لَّهُمْ آيَةً أَن يَعْلَمَهُ عُلَمَاءُ بَنِي إِسْرَائِيلَ
( 197 ) Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил?
وَلَوْ نَزَّلْنَاهُ عَلَىٰ بَعْضِ الْأَعْجَمِينَ
( 198 ) И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец,
فَقَرَأَهُ عَلَيْهِم مَّا كَانُوا بِهِ مُؤْمِنِينَ
( 199 ) и той им го четеше, пак нямаше да му повярват.
كَذَٰلِكَ سَلَكْنَاهُ فِي قُلُوبِ الْمُجْرِمِينَ
( 200 ) Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците.
لَا يُؤْمِنُونَ بِهِ حَتَّىٰ يَرَوُا الْعَذَابَ الْأَلِيمَ
( 201 ) Не ще повярват в него, докато не видят болезненото мъчение.
فَيَأْتِيَهُم بَغْتَةً وَهُمْ لَا يَشْعُرُونَ
( 202 ) А то ще ги сполети внезапно, без да усетят.
فَيَقُولُوا هَلْ نَحْنُ مُنظَرُونَ
( 203 ) Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?”
أَفَبِعَذَابِنَا يَسْتَعْجِلُونَ
( 204 ) А нима за Нашето мъчение бързат?
أَفَرَأَيْتَ إِن مَّتَّعْنَاهُمْ سِنِينَ
( 205 ) Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават,
ثُمَّ جَاءَهُم مَّا كَانُوا يُوعَدُونَ
( 206 ) а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани,
مَا أَغْنَىٰ عَنْهُم مَّا كَانُوا يُمَتَّعُونَ
( 207 ) с какво ще ги избави даденото им за наслада?
وَمَا أَهْلَكْنَا مِن قَرْيَةٍ إِلَّا لَهَا مُنذِرُونَ
( 208 ) Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители
ذِكْرَىٰ وَمَا كُنَّا ظَالِمِينَ
( 209 ) с напомняне. И не сме Ние угнетители.
وَمَا تَنَزَّلَتْ بِهِ الشَّيَاطِينُ
( 210 ) И не сатаните го спуснаха.
وَمَا يَنبَغِي لَهُمْ وَمَا يَسْتَطِيعُونَ
( 211 ) Не им е отредено и не могат да го сторят.
إِنَّهُمْ عَنِ السَّمْعِ لَمَعْزُولُونَ
( 212 ) Недостъпно е за тях да го чуят.
فَلَا تَدْعُ مَعَ اللَّهِ إِلَٰهًا آخَرَ فَتَكُونَ مِنَ الْمُعَذَّبِينَ
( 213 ) И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните!
وَأَنذِرْ عَشِيرَتَكَ الْأَقْرَبِينَ
( 214 ) Предупреди най-близките си роднини
وَاخْفِضْ جَنَاحَكَ لِمَنِ اتَّبَعَكَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ
( 215 ) и спусни крилото си над вярващите, които те последват!
فَإِنْ عَصَوْكَ فَقُلْ إِنِّي بَرِيءٌ مِّمَّا تَعْمَلُونَ
( 216 ) А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.”
وَتَوَكَّلْ عَلَى الْعَزِيزِ الرَّحِيمِ
( 217 ) И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния,
الَّذِي يَرَاكَ حِينَ تَقُومُ
( 218 ) Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам],
وَتَقَلُّبَكَ فِي السَّاجِدِينَ
( 219 ) и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд.
إِنَّهُ هُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ
( 220 ) Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия.
هَلْ أُنَبِّئُكُمْ عَلَىٰ مَن تَنَزَّلُ الشَّيَاطِينُ
( 221 ) Да ви известя ли при кого слизат сатаните?
تَنَزَّلُ عَلَىٰ كُلِّ أَفَّاكٍ أَثِيمٍ
( 222 ) Слизат при всеки клеветник, грешник,
يُلْقُونَ السَّمْعَ وَأَكْثَرُهُمْ كَاذِبُونَ
( 223 ) който надава ухо, и повечето от тях са лъжци.
وَالشُّعَرَاءُ يَتَّبِعُهُمُ الْغَاوُونَ
( 224 ) Поетите ги следват заблудените.
أَلَمْ تَرَ أَنَّهُمْ فِي كُلِّ وَادٍ يَهِيمُونَ
( 225 ) Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина?
وَأَنَّهُمْ يَقُولُونَ مَا لَا يَفْعَلُونَ
( 226 ) И говорят, каквото не правят,
إِلَّا الَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ وَذَكَرُوا اللَّهَ كَثِيرًا وَانتَصَرُوا مِن بَعْدِ مَا ظُلِمُوا ۗ وَسَيَعْلَمُ الَّذِينَ ظَلَمُوا أَيَّ مُنقَلَبٍ يَنقَلِبُونَ
( 227 ) освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат.
